Планетариум-Смолян
МАК "Сотис"
Кометите на 2013

Кометите на 2013

Източници на информация

http://apod.nasa.gov/apod/astropix.html
http://www.skyandtelescope.com
http://spaceweather.com
http://theskylive.com/ephemerides-computation?obj=ison#lat|76.3211873519|lon|117.336686922|fov|40
http://www.aerith.net/comet/weekly/current.html
http://www.planetary.org/blogs/emily-lakdawalla/2013/12021624-multiple-views-of-comet-ison.html

Кометата C/2011 L4 (PanSTARRS)

Kометата C/2011 L4 (PanSTARRS) премина през перихелия си на 10 март 2013 г. сутринта, на разстояние 45,1 млн. км от Слънцето. Тя бе с яркост около 2,5 зв.в. Кометата беше най-близко до Земята на 5 март, на разстояние 164,1 млн. км, но тогава тя все още не можеше да се наблюдава. От нашите географски ширини първи опити за наблюдение на C/2011 L4 можеха да бъдат направени на 10 март вечерта, когато кометата залезе 1 час след Слънцето и имаше шанс да бъде забелязана с бинокъл около 45 – 50 минути след залеза. Беше на височина едва около 1.5° над западния хоризонт. Затова наблюденията трябваше да се извършват от място с много нисък хоризонт в посока запад. На 12 март вечерта, около 1 час след залеза на Слънцето, кометата беше на височина около 2° над хоризонта, на 45′ южно от планетата Уран, която тогава беше с яркост 6 зв.в. Тя не можеше да се вижда с невъоръжено око поради полумрака. На 13 март вечерта C/2011 L4 можеше да бъде наблюдавана на 6,5° под младата Луна, чиято възраст бе 1,9 дни, с 4% осветеност на диска. Луната служеше като ориентир за откриване на кометата.

На 22 март C/2011 L4 премина в съзвездие Андромеда и във вечерите от 3 до 5 април, след 21:30 ч. беше  възможно при добри метеорологични условия да се наблюдава преминаването на кометата покрай галактиката М31 (Андромеда – 3,4 зв.в, 168’ x 63’). Mаксималното видимо сближаване с нея беше на 4 април вечерта – 2,5° западно от галактиката. Очакваната яркост на кометата тогава беше 5 зв.в. На 9 април C/2011 L4 премина в съзвездие Касиопея. На 19 април кометата  можеше да бъде видяна с телескоп на 3° 22′ южно от разсеяния звезден куп NGC7789 (6,7 зв.в, 27’) в Касиопея с очаквана яркост 7 зв.в. На 30 април C/2011 L4 премина в съзвездие Цефей и с това завърши най-интересната част от видимия път на тази комета.

Дата на откриване 06.06.2011
Откривател Pan-STARRS telescope
Перихелий 10.03.2013 (45,1 млн. км)
Перигей 05.03.2013
Период Непериодична комета
Максимална звездна величина 0

 

Кометата C/2012 F6 (LEMMON) от края на април до началото на юни 2013

Тази сравнително ярка комета премина през перихелия си през март 2013. Тя беше най-близко до Слънцето на 24 март следобед, на перихелийно разстояние 109,4 млн. км. Нейният перигей беше на 5 февруари, на разстояние 147,3 млн.км. от Земята. Очакваната яркост през този период варираше в границите между 5 и 9,4 зв.в.

C/2012 F6 (Lemmon) стана достъпна за наблюдение от нашите ширини след 25 април, когато изгряваше около 1 час и 15 минути преди Слънцето, в съзвездие Риби. Кометата можеше да се наблюдава с бинокъл или с неголям телескоп. На 9 май, рано сутринта, F6 (Lemmon) се намираше на 1°17′ източно от звездата Алгениб, Пегас. В края на няколко поредни нощи около 8 юни можеше да се проследи видимо близкото преминаване на тази комета покрай галактиката М31 Андромеда – на около 5° западно от нея.

Дата на откриване 23.03.2012
Откривател А.Р.Гибс, Lemmon Survey
Перихелий 24.03.2013 (0,7 а.е.)
Перигей 05.02.2013
Период Непериодична комета
Максимална звездна величина 9,4

Кометата C/2012 S1 (ISON)

Емоциите около кометата C/2012 S1 (ISON) владееха астрономите през цялата 2013 година. Надеждите, че ще станем свидетели на невероятен астрономически спектакъл, когато кометата се приближи до Слънцето  и че тя ще свети по-ярко от Луната, не напуснаха наблюдателите й до 28 ноември. Астрономическите сайтове всеки ден публикуваха новини, коментари и прогнози за развитието й. Ние, членовете на школата „Малките тела в Слънчевата система”, ги следяхме редовно с голямото очакване, че ще можем да я наблюдаваме без бинокъл или телескоп, да правим оценки на видима звездна величина, степен на кондензация, дължина на опашката, както и да правим зарисовки и фотографии. Кометата C/2012S1 (ISON), както за повечето наблюдатели, така и за нас беше натоварена с повече очаквания от всички други комети на 2013 година. В следващите редове ще се опитаме да проследим и опишем най-важните моменти от развитието й. След откриването й на 21 септември 2012 година от Виталий Невский (Беларус) и Артьом Новичонок (Русия), астрономите по цял свят следяха с огромен интерес нейното приближаване. Най-впечатляващата част от нейния път започна през месец октомври. Кометата беше видима с малък телескоп по посока на съзвездие Лъв, близо до планетата Марс. На 1 октомври тя се намираше на 0,07 а. е. от червената планетa. Това бе добра възможност за изкуствения спътник на НАСА около Марс, който е снабден с 50-сантиметров телескоп, да даде повече сведения за кометната атмосфера и за нейната опашка. Тогава ISON се намираше на достатъчно разстояние от Слънцето, за да започне процесът на сублимация на замръзналата вода. Ледът съставлява около 80-90% от веществото, от което е образувана нейната глава. През този период се наблюдаваха няколко изригвания на газ от повърхността на кометата (джетове). Размерите на кометното ядро през този период бяха определени на около 0,5 км, което ни даваше надежди, че най-вероятно кометата ще оцелее, след като премине през своя перихелий на 28 ноември.

Кометата се наблюдаваше през целия месец октомври на фона на съзвездие Лъв, близо до Марс, преди изгрева на Слънцето. Блясъкът й обаче беше слаб в резултат на намаляване на интензивността на изпарението на веществото от кометното ядро.

На 20 ноември кометата C/2012S1 (ISON) изхвърли фонтани от газ и прах, подобни на две големи крила, наблюдавани от учените от института Макс Планк по изследване на Слънчевата система – MPS. Те не се наблюдават с невъоръжено око. Яркостта й нараства по-бавно, отколкото се очакваше. Най-вероятно, ядрото на кометата е изхвърлило газ, прах и отломки, които са формирали двата облака. Те са се образували от малка част от веществото, изграждащо ядрото на C/2012S1 (ISON). Предполага се, че именно тези облаци са повишили слабо яркостта й. Кометата се движеше ускорително към Слънцето. Яркостта й се увеличаваше с приближаването й към него. На 21 ноември звездната й величина се изчисляваше на около 4. Около тази дата кометата бе вече достатъчно близо до Слънцето и космическите слънчеви апарати на НАСА я уловиха в зрителното си поле. Това даде възможност да бъде наблюдавана през целия й път до преминаването й през перихелий на 28 ноември. Разпределението на космическите апарати на НАСА и инструментите за наблюдение във времето бяха, както следва:

– 21-28 ноември: STEREO A, Heliospheris Imager.

– 26-29 ноември: STEREO B, Сoronographs.

– 27-30 ноември: Solar and Heliospheric Observatory (SOHO), Сoronagraphs.

– 28-29 ноември: STEREO A, Сoronographs.

– 28 ноември: Solar Dynamics Observatory (SDO) – в продължение на 3 часа около момента на перихелий

На 28 ноември за около 55 минути около момента на перихелий се включи в наблюденията и японският рентгенов телескоп Hinode.

Преминаването на кометата C/2012S1 (ISON) най-близко до Слънцето на 28 ноември проследихме на www.cometison2013.co.uk/perihelion-and -distance

Дата на откриване 21.09.2012
Откриватели Виталий Невский, Артьом Новичонок
Перихелий 28.11.2013 (0,012 а.е.)
Перигей 26.12.2013
Период Непериодична комета
Максимална звездна величина -7

Кометата C/2012 X1 (LINEAR)

Кометата LINEAR C/2012 X1 беше открита на 8 декември 2012 от Lincoln Laboratory Near-Earth Asteroid Research project. Очакваше се да достигне 14 звездна величина, но тя достигна 8-ма заради избухване на 29 октомври. Тя премина през своя перихелий на 21 ноември, когато беше от 7 зв.в. В северното полукълбо се издигна постепенно на сутрешното небе, а от южното няма да е видима до 2014.

Дата на откриване 08.12.2012
Откривател Linear (Lincoln Near Earth Asteroid Research) project
Перихелий 21.11.2013
Перигей 27.06.2013
Период Непериодична комета
Максимална звездна величина 8

Кометата C/2013 R1 (Lovejoy)

Друга комета, движеща се към Слънцето, заблестяваше все по-ярко и още през ноември беше по-впечатляваща от C/2012S1 (ISON), опитвайки се сякаш да привлече вниманието към себе си. Кометата C/2013 R1 (Lovejoy) беше открита на 6 срещу 7 септември 2013 година от Тери Лавджой с помощта на 0,2-метров Schmidt-Cassegrain телескоп. Тя е четвърта по ред комета, открита от него. На 14 октомври пресече небесния екватор и можеше да се наблюдава сред звездите на северното полукълбо. Ноември месец лесно можеше да бъде открита по посока на съзвездие Рак, близо до разсеяния звезден куп М44. Кометата C/2013 R1 премина най-близко до Земята на 19 ноември, на разстояние 0,395 а.е. Блясъкът й постепенно се увеличи и на 27 ноември достигна 4-та звездна величина. От началото на декември, когато напусна съзвездие Воловар, се движеше сред звездите на Северна корона и Херкулес. Може да бъде видяна с невъоръжено око в ясните нощи, далеко от осветения град. Очакванията бяха, че ще достигне около 1-ва звездна величина в средата на декември. От 4 до 12 декември кометата премина в съзвездие Северна корона. Кометата C/2013 R1 беше най-близо до Слънцето на 0,81 а.е. на 22 декември.

След преминаването й през перихелий, кометата можеше да се наблюдава в края на нощта в съзвездие Херкулес, а през февруари 2014 ще се проектира на фона на съзвездие Змиеносец, като звездната й величина през този период се изчислява на около 6. В началото на януари, приблизително час и 30 мин. преди изгрева на Слънцето, Lovejoy се виждаше на височина 27° над източния хоризонт, като към края на месеца тя се наблюдаваше на височина 30° на югоизток. В началото на март кометата ще премине през съзвездие Змия.

Дата на откриване 07.09.2013
Откривател Тери Лавджой
Перихелий 22.12.2013 (0,81 а.е.)
Перигей 19.11.2013
Период Непериодична комета
Максимална звездна величина 4,5

Кометата 2P/Encke

Комета Encke (официално наименование 2P/Encke) е периодичнa комета, която обикаля около Слънцето веднъж на всеки три години. Това е най-краткият известен период за всички периодични комети. За първи път тя е забелязана от Пиер Мешен през 1786 г., но не е била разпозната като периодична комета до 1819 г., когато орбитата й е изчислена от Йохан Енке. Също като Халеевата комета, тя носи името на изследователя на своята орбита, вместо на откривателя си. Диаметърът на ядрото й е 4,8 км. Нейният перихелий беше на 21 ноември, когато се намираше на 0,33 а.е. от Слънцето.

Дата на откриване 1786
Откриватели Пиер Мешен, Йохан Енке (изчислява орбитата на кометата – 1819)
Перихелий 21.11.2013 (0,33 а.е.)
Перигей  ?
Период Късопериодична комета (3 години)
Максимална звездна величина 7