Планетариум-Смолян
МАК "Сотис"
Кометите на 2013

Увод

Появата на ярки комети вълнува хората още от дълбока древност. Към тях проявяват интерес и учени, и любители астрономи. Магията на кометите вероятно се дължи на способността им да ни връщат в миналото. Те се появяват за кратко пред нас и след това се загубват някъде в пространството, до следващото им идване (ако има такова), за да бъдат видяни след векове от бъдещи поколения.

Освен, че са красиви, кометите носят със себе си ценна информация за произхода на материята в Слънчевата система. Те са се образували при създаването й преди 4,6 милиарда години. Населяват покрайнините й и не са се променили съществено, което позволява да се правят изводи за произхода и еволюцията на нашата планетна система.

По своята природа кометите са „непредсказуеми”. Те са небесни тела с малки размери и маси, които се движат или произволно в космическото пространство, или по силно елиптични орбити около Слънцето. Видът на орбитата и начина на движение се определят по законите на Кеплер и закона за гравитацията на Нютон.

Кометите се наблюдават добре при специални геометрични и физични условия. Стават видими, когато неголямото ледено тяло, наричано ядро на кометата, приближи до Слънцето на разстояние по-малко от 4-5 а.е. (1а.е. = 149 600 000 км). Тогава под действието на слънчевия вятър от ядрото се отделят газ и прах. Газово-праховата обвивка, наречена атмосфера и ядрото образуват главата на кометата (кома). Когато се приближи достатъчно близко до Слънцето, светлинното налягане става толкова голямо, че се получава издухване на праховите частици, които увличат със себе си газа – образува се опашката на кометата. Яркостта на кометата зависи от нейните размери и състав, от количеството космически прах и температурата.

Мистериозната и прекрасна комета Hale-Bopp е блестяла на нощното небе, над цялото Северно полукълбо, през март 1997 година, надминавайки очакванията на учените. Тя е била невероятен шанс за първите членове на школата „Малките тела в Слънчевата система”, които в един продължителен период от време (юли 1996-април 1997г.) са я наблюдавали визуално и са направили поредица от красиви фотографии.

В началото на 2013 година сред астрономическата общност се заговори за предстоящо „нашествие” на бляскави комети. А за кометата C/2012S1 (ISON) прогнозите бяха повече от смели. Очакванията бяха, че след преминаването й през перихелий ще достигне блясък, сравним с този на пълната Луна. За нас, членовете на школата „Малките тела на Слънчевата система”, които вече няколко години очаквахме да видим и с невъоръжено око някоя „небесна гостенка”, както и да приложим на практика знанията си за визуални и фотографични наблюдения, това беше великолепна възможност.

Основните задачи, които си поставихме за работа  през 2013 година, са както следва:

  • Да  изучаваме бляскавите комети през 2013 година, като следим публикациите за развитието им и ги наблюдаваме.
  • Да опишем резултатите от визуалните и фотографични  наблюдения (наши и от наблюденията на астрономи по света).
  • Да фотографираме по-ярките комети за попълване на архива на МАК „Сотис”.