Заключение | Кометите на 2013

Анализирайки резултатите от работата ни през 2013 година по усвояване на знанията за кометите и прилагане на методиките за визуални и фотографични наблюдения, можем да направим следното заключение:

Кометите са „непредсказуеми”. Едва ли има по-точно твърдение. Кометите на 2013 година, очаквани с нетърпение от астрономи и любители-астрономи, го доказаха. Кометите, чието развитие бяхме решили да проследим и наблюдаваме, бяха: C/2011 L4 (PanSTARRS), C/2012 F6 (Lemmon), C/2012S1 (ISON), C/2012 X1(LINEAR) и 2P/Encke. Много приятна изненада ни поднесе кометата C/2013 R1(Lovejoy).

Ето как протече работата ни:

Първата комета, която имахме възможност да наблюдаваме, беше C/2011 L4 (PanSTARRS). Месец март тя можеше да се открие много ниско над западния хоризонт след залеза на Слънцето. От обсерваторията към Планетариума не се виждаше. Трябваше да намерим подходящото място, откъдето да се открива добре западния хоризонт, да можем да ползваме ток за водещото устройство на телескопа, да е сравнително тъмно, без много паразитни светлини наоколо. Близо до малък красив параклис в квартал Райково открихме мястото за наблюдение на C/2011 L4 (PanSTARRS). Първата половина на месец март времето не ни позволи да я видим, а втората половина – на 19 март, Луната беше в първа четвърт, а на 27 – в пълнолуние. Добра вечер за наблюдение и опити за фотографиране се оказа 23 март. В галерията от наши снимки сме публикували част от фотографиите, които направихме. Оценките на блясъка, определени от всички членове на групата, варираха между 5 и 6 при гранична звездна величина 3 в полумрака и ярка Луна (4 денонощия преди пълнолуние). Опашката определихме като I и II тип. Екваториални координати не са определяни. Кометата се наблюдаваше в полумрака и звезди от съзвездие Андромеда, в което се движеше, не се виждаха. Тези първи наши наблюдения бяха най-вече тренировъчни. Метереологичните условия през следващите вечери не ни позволиха да я наблюдаваме.

Последва период, през който се занимавахме с други задачи, съвместно с приятелите ни от МАК. Участвахме в наблюдателната експедиция, проведена по традиция в НАО „Рожен” в началото на юли. Със започването на кръжочната учебна 2013/2014 година, кометите отново станаха наша най-важна задача. Кометата C/2012S1 (ISON), която вълнуваше цялата астрономическа общност, навлизаше в най-интересната част от движението си към Слънцето през октомври.

Основните моменти, които проследихме в развитието й до 28 ноември, когато премина в перихелий, са:

На 1 октомври кометата се намираше близо до планетата Марс по посока на съзвездие Лъв – 0,07 а.е. от планетата.
Няколко изригвания на газ от повърхността на кометата (джетове) бяха наблюдавани в началото на ноември.
Кометата се наблюдаваше в съзвездие Лъв през целия месец октомври.
На 20 ноември кометата изхвърли фонтани от газ и прах, подобни на две големи крила.

Условията за наблюдението на кометата C/2012 S1 (ISON) не бяха добри. Видима ниско над източния хоризонт преди изгрева на Слънцето и високият светлинен фон (нашата НАО се намира в центъра на града), по-слабият й блясък от очакваното, бяха причините няколко сутрини подред да не успеем да я видим и с бинокуляр. Още на 8 ноември успяхме да видим в бинокуляра C/2013 R1 (Lovejoy) и да я фотографираме, но не и C/2012 S1 (ISON). Студените утрини с небе, покрито с тънка облачна пелена, високият светлинен фон (гранична звездна величина между 3,5 и 4), Луна в първа четвърт на 10.11 и пълнолуние на 17.11 направиха невъзможни системни наблюдения. Следейки движението й сред звездите по предварително изчислените екваториални координати, очаквахме приближаването й до обект, видим с невъоръжено око, за да можем да я уловим в полето на обектива и да фотографираме. Такава възможност се отдаде на 18.11, когато беше близо до звездата Спика от съзвездие Дева. В галерията от снимки кометата се вижда като зелена малка топка, вляво от бляскавата Спика. Следващите дни тя все по-бързо се доближаваше до Слънцето. Наблюденията показваха застой в процеса на сублимация, което предизвика множество коментари. Както всички, и ние очаквахме 28 ноември, за да видим какво ще се случи с C/2012S1 (ISON) при навлизането й в атмосферата на Слънцето. Преминаването на кометата C/2012S1 (ISON) най-близко до Слънцето на 28 ноември проследихме на www.cometison2013.co.uk/perihelion-and -distance

Ето как във времето се променяха скоростта, разстоянието и видимата звездна величина на кометата:

UT	скорост	разстояние от Слънцето	видима зв. величина
17:21	345,29 км/сек	2 223 100 км	-6,53
18:10	371,83 км/сек	1 918 700 км	-7,08
18:34	377,00 км/сек	1 866 600 км	-7,23
18:35	377,10 км/сек	1 865 750 км	-7,23
18:37	377,14 км/сек	1 865 140 км	-7,23
18:37	377,18 км/сек	1 864 725 км	-7,23

18:37 UT е последният момент преди кометата да отслаби рязко блясъка си, което предизвика съобщенията за нейната „смърт”. Скоростта й беше 377,18км/сек. Разстоянието до Слънцето беше отчетено на 1 864 725 км, а видимата звездна величина достигна -7,23. Кометата прелетя през атмосферата на Слънцето, но близката среща беше фатална за нея. Точно преди перихелия, тя сякаш се стопи, а след това се появи разпаднала се на множество отломки. Блясъкът й се увеличи. Може би една малка част от кометата е оцеляла – фрагмент от ядрото или поток от отломки. Очакванията са облакът от многобройните парченца да се разпръсне. Космическите апарати продължиха да я следят.

Ето и видео за това драматично преминаване през перихелий:

SOHO LASCO C2

STEREO Ahead COR-2A

STEREO Behind COR 2B

Нов по своята същност проект, ръководен от астрономи, намиращи се в руската станция Восток в Антарктида, има за цел да събере падналия кометен прах – остатък от разпадането на ISON след преминаването й през перихелий. Идеята на учените е да изследват тези прашинки, които носят информация за първичното вещество, от което е изградена Слънчевата система. Това ще стане чрез 5 полиетиленови платна с площ 150 кв.м, които ще бъдат поставени не много далече от базата така, че по тях да попадне кометният прах. После частиците ще се съхранят в аргонна среда и ще бъдат транспортирани до Санкт Петербург

И като утешителна награда за неосъществените ни намерения да правим системни визуални и фотографични наблюдения на C/2012S1 (ISON) през месеците октомври, ноември и декември, високо на утринното небе, движейки се през съзвездията Воловар, Северна корона и Херкулес, блестеше C/2013 R1(Lovejoy).

Фотографиите на C/2013 R1(Lovejoy) са правени на 08.11, 18.11 и 05.12. Една част от тях са поместени в галерията от снимки на кометите от 2013 г. Визуалните оценки на блясъка й съвпадаха с предварително очакваните – между 5 и 4 за периода 08.11 – 05.12.2013.

Системни наблюдения на кометата не сме правили поради необходимостта да бъде наблюдавана в много ранни часове, не много добрите метерологични условия и натовареността ни в училище.

Кометите C/2012S1 (ISON) и C/2013 R1(Lovejoy) на фотографиите се виждат като бляскави зелени купчета с тънки опашки. Причината за зеления цвят според учените е отделения от тях двуатомен въглерод и циан.