Планетариум-Смолян
МАК "Сотис"
Кометите на 2013

Кратка история

Думата „комета” идва от гръцкото „кометес”, което означава „космата“ (опашата). Първите документирани сведения за наблюдение на комети датират от 1000 година пр.н.е. Идеите за истинската природа на кометите възникват 550 години пр.н.е., когато питагорейците описвали кометите като особен вид планети, които се виждали като размити петънца, много ниско над хоризонта на утринното или вечерното небе. Аристотел в книгата си „Метеорология” разглежда кометите като „сухи и топли изпарения” в горните слоеве на атмосферата. Той отрича идеята, че кометите са планети или свързани с планетите обекти, защото могат да се появят навсякъде по небето, а планетите се движат само в кръга на Зодиака. Луций Аней Сенека в труда си „Природни въпроси” оспорва теорията на Аристотел. Той мисли, че кометите се движат с постоянна скорост, без да се влияят от ветровете. Също така допуска, че е възможно небесни тела, различни от планетите, да се наблюдават извън кръга на Зодиака. Птоломей ги описва като астрологически символи в неговата „Тетрабиблос”. Виждането на Аристотел за кометите обаче е било догматично поддържано през следващите хилядолетия. Първите съмнения относно това виждане са изразени от Тома Аквински и Роджер Бейкън през 1267 година.  През 1609 година Йоханес Кеплер формулира три закона за движението на планетите, но и той счита, че те са неприложими за кометите. Предполагал е, че се движат по прави линии. Уилям Лоуър за първи път през 1610 година допуска, че законите на Кеплер се отнасят и за кометите. Неговата идея впоследствие е подкрепена от много астрономи. Някои от тях са Робърт Хук, Джовани Доменико Касини, Джовани Борели и други. Има и такива, които я отричат. Сред тях са Кристиян Хюйгенс, Йоханес Хевелиус и други.

Този, който връща кометите в областта на астрономията, е Региомонтан. Ползвайки се от опита на гръцките астрономи, които знаели, че колкото е по-голям денонощният паралакс, толкова по-близо до нас е небесното тяло, той се опитал да сравни денонощния паралакс на Луната с този на кометата от 1472 година. Региомонтан изчислил, че денонощният паралакс на Луната е приблизително 1 градус, а този на кометата не се забелязвал. Така той направил извода, че кометата трябва да е отдалечена поне толкова, колкото Луната и дори много повече. След това откритие движението на кометите около Слънцето се обяснявало със законите на Кеплер и закона на Нютон за гравитацията.

Нютон е смятал, че както планетите, така и кометите се движат около Слънцето по елипси по начин, описан от законите на Кеплер. Неговият съвременник Едмънд Халей пресметнал орбитите на повече от 20 комети. Три от тях (последната наблюдавал самият той през 1682 година) имали много близки орбити. Халей предположил, че това не са три различни комети, а една и съща, която обикаля около Слънцето по елипса с период 76 години. Той предсказал следващата поява на кометата през 1758 година и тя наистина била наблюдавана тогава. Тази най-известна комета впоследствие получила името Халеева комета. По този начин блестящо се потвърдило не само предположението на Халей, но и теорията на Нютон за гравитацията и нейните следствия.

Сега познанията на хората за същността на кометите са по-богати. Знае се за тяхната природа, начина на движение и химичния им състав. Може да се предвиди дали ще се появят отново и кога, както и да се правят прогнози за светимостта им. Кометите са съставени от твърди частици, газ и воден лед, в чиято кристална решетка са пръснати и други молекули. Такова вещество се нарича клатрат. Химичният състав на твърдите частици е разнообразен. Най-често се срещат металите натрий, магнезий и желязо. Също така се наблюдават и силикати. Спектралните наблюдения на комети показват наличието и на радикали, йони, атоми и молекули (включително и органични) неутрални и йонизирани водни молекули, йонизиран въглероден оксид, въглероден диоксид, въглероден сулфид и много други.

В средата на ХХ-ти век американският астроном Уипъл създава модел на кометите, който е валиден и днес. Според този модел, на големи разстояния кометите са „мръсни снежни топки”. Наблюдават се тогава, когато неголямото ледено тяло, наречено ядро, се приближи до Слънцето на около 4-5 а.е. и нагрявано от него започва да сублимира. Отделят се газове и частици, които създават около ядрото мъглява област, наречена кома. Ядрото и комата образуват главата на кометата. Под въздействието на слънчевия вятър газовите и прахови частици се издухват в посока, обратна на Слънцето, образувайки опашката на кометата. Тя се състои от два компонента – йонна и прахова. Йонната опашка е резултат от действието на магнитното поле, породено от слънчевия вятър. Дължината й може да достигне 100 млн.км. Причината за нейното светене е флуоресценцията. Праховата опашка се формира под влиянието на слънчевото налягане. Тя също може да достигне големи размери – от порядъка на милиони километра. Свети с отразена слънчева светлина, включително и в инфрачервения диапазон. Видът на опашките се променя сравнително бързо, най-вече близо до Слънцето. Понякога те съдържат потоци и струи. Могат да се наблюдават и аномални опашки – антиопашки,  насочени към Слънцето. Антиопашките се състоят от по-едри прахови частици, за които гравитационното привличане на Слънцето се оказва по-силно от налягането на слънчевия вятър.

Преди 1994 година имената на кометите са съдържали годината на откриване и буква от латинската азбука, съответстваща на техния пореден номер на откриване през същата година. През 1994 година Международният астрономически съюз одобрява нова система за имената на кометите – годината на откриване и буква от A до Y (по две за всеки месец). Допуска се добавянето и на други означения:

  • P – за периодична комета;
  • C – за непериодична комета;
  • X – за комета с неизвестна орбита;
  • D – за изгубена или разрушена комета;
  • A – за малка планета, погрешно считана за комета.

Днес наименованията на кометите се дават по определен начин. Всяко от тях започва с един от горепосочените знаци. След което се посочва годината на откриване на кометата и нейната поредност. После в зависимост от месеца, когато е открита, се използват латинските букви от A до Y, като на всеки месец се падат по две букви. След буквата се записва число, което отговаря на поредността на нейното откриване и наименованието на обсерваторията или телескопа, с които е открита. Може да се запише и името на астронома или астрономите, които първоначално са я открили. Ето как изглежда наименованието на една от кометите на 2013г: C/2012 S1 (ISON), където С показва, че кометата е непериодична, 2012 – годината на откриване, S1 – първата комета, открита през втората половина на септември.